Най-добрата страна на Пекин
Най-добрата страна на Пекин
Blog Article
Всички публикувани текстове и изображения са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение и без поставяне на активен линк към оригинала е забранено.
- Коня го изтормозих максимално, че нямах представа дали ще ме чакаш толкова време, но на връщане ще се прибираме спокойно.
погледна с молба господаря си, като че искаше да му каже: „
Как се пише книга: Мария Нориега и Невена Митрополитска
Боне захвърли уплашено копралята, изпрегна бързо Белчо и застана смутен пред Сивушка.
Приключихме, гушнахме се, този път си поговорихме малко, тя се отвори леко:
От и за Елин Пелин в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
Ето. Тъмни, шумнати храсти затулят кладенчето. В тяхната зеленина се белее Пенкиното хубаво лице, а по него минава с милувка мъжка ръка… Чужда ръка…
То едничко гледаше от небето и полека-лека отскачаше от пладне и клонеше зад баирите. Наблизо нямаше никой. Гората беше глуха.
Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Безкрайното Тракийско поле потъна в мрака, сякаш изчезна, и се предаде на дълбока почивка под монотонния напев на жаби и щурци.
— Не бързай толкоз, Белчо, че Сивушка не може като тебе… Хайде, Сивушке, хайде, слабушке, хайде, миличка… Уморихте се, ама какво да ви правя? И аз се уморих… Де-е, горе! Доле!
Най-после се изви и като демон полетя надолу и кацна царствено върху острите насрещни скали.
Този път правихме още по-бурен секс, тя е доста приятно стегната отдолу, а пък така се овлажни, че влизах като в рая, но не можах да издържа дълго. Използвахме почивката, малко да си поговорим, погушкахме се, тя ме изненада, че беше увила малко шоколадов сладкиш с орехови стърготини, специално да ми донесе, че есента беше правила и аз много го харесах. Тъкмо шоколада малко да помогне за втория рунд, а и тя реши да ме вдигне със свирка – голям кеф. Дръпнахме още един рунд, този път я ръчках доста доволно, а след това, просто постояхме малко, да си поговорим за по-сериозни неща, като ??????? бъдещи планове, колко още ще се виждаме, какво ще правим след това и т.н.. Разделихме се, гледах я как се отдалечава в лек тръс и ѝ се наслаждавах, макар че чувствата бяха смесени – хич не ми се искаше да я пускам да си ходи, въпреки че знаех, че няма как да сме заедно.
На другия ден пременен като за сватба народ се стекъл от всички вършища и колиби към поляната в подножието на непристъпния връх да види Магда и смелия ѝ любовник как ще полазят по стръмните скали,